ДЕЙНОСТ 1

ТРАНСНАЦИОНАЛНА СРЕЩА по проект BGCULTURE-2.001-0093-C01

1. Провеждане на "Транснационална среща за обмен на добри практики в сферата на културното предприемачество и повишаване достъпа до фолклорните изкуства и занаяти"

Изпълнение на Дейност 1 започна от началото на месец ноември 2021 г. Бяха изпратени покани до участниците - представители от организациите в партньорския консорциум СНЦ „Био-Б-Еко“; Център за занаяти – Норвегия (Fjellugla Kompetanse AS); Сдружение „Бартина“ и Община „Родопи“.

При обстановка на забрани и ограничения, свързани с епидемиологичната обстановка и с цел да бъдат избегнати пътуванията и срещите на партньорите „на живо“, транснационалната среща беше планирана да се проведе дистанционно и в електронна среда. За тази цел бяха създадени различни електронни инструменти – уеб приложения, месенджъри и електронни форуми от типа „classroom“. Чрез тях бяха проведени подготвителните виртуални заседания на партньорските екипи.

Всички продукти и резултати, свързани с техническите изисквания и характеристики на предстоящите дейности и реализираните в тях продукти, бяха подготвени във видеоформат и публикувани онлайн. По този начин беше осигурен достъпът на всички партньори до технологичните проекти на продуктите по проекта и плановете за тяхното възлагане.

За провеждане на срещата беше необходимо да бъдат подготвени три подробни видеопрезентации за дигиталните инструменти и културни събития, насочени към популяризиране на културното наследство; привличане на нови публики и подобряване на достъпа до местните артефакти. Съгласно изискванията на Възложителя организационният план заедно с комуникационния план трябваше да бъдат представени в две отделни PPT-презентации (Microsoft PowerPoint presentation). Започна работа по изготвянето на основните материали за срещата:

Трейлър, кратко видео представяне в четири части, отразяващи четирите „фолклорни етно-творилници“ (видео филми за занаятите и фолклорните изкуства във Високи Западни Родопи, Розовата долина, Тракийско-Родопската яка и Южното Черноморие). В трейлъра са дефинирани сценариите за визуализация и съответните формати за излъчване на всяко едно от четирите събития в рамките на виртуалния пътуващ атракцион „Фолклорна етно-творилница.“
Видеопрезентация на техническите спецификации и технологичен проект за създаване на дигитална техника за културна анимация „Медийна изкуствотека“.
Видеопрезентация на техническите спецификации и технологичен проект за създаване на дигитален инструмент за организация на събития и привличане на публики „Дигитален етно-импресарио“.
PPT-презентация на Организационен план за изпълнение на проектните дейности, подготвен за утвърждаване от партньорите по проекта.
РРТ-презентация на Комуникационен план за изпълнение на дейност „Публичност и визуализация“, подготвен за утвърждаване от партньорите по проекта.

Екипът за управление на проекта определи датата и часа за провеждане на срещата – 30.11.2021 г., 14:00 часа, които бяха съгласувани с всички членове на партньорския консорциум. За участие в срещата, освен представители от организациите в партньорския консорциум, бяха поканени журналисти от електронни медии и представители на Програмния оператор - Министерство на културата.

Срещата беше проведена (записана във видео файлов формат) във „videochatroom“. В нея участваха общо 12 души.

Партньорите бяха представени, както следва:

Община „Родопи“ – Диана Димитрова и Златомир Дьовленски;
от Сдружение „Бартина“ - Красимир Мантов;
от СНЦ „Био-Б-Еко“ - Билгин Асанов и Тодор Тодоров;
Пер Халворсен от страна на норвежкия партньор Fjellugla Kompetanse SA.

Осигурен беше преводач за синхронен превод.

Наш представител запозна участниците с мултимедийните презентации и тяхното съдържание. Видео презентациите бяха публикувани по време на срещата чрез осигуряване на „входящо видео“.

Участниците дискутираха представените мултимедийни презентации за изпълнение дейностите по проекта и организационния и комуникационния планове.

След обобщаване на всички изказвания, мнения и препоръки те бяха утвърдени за изпълнение.

2. Продукти и резултати от изпълнение на дейността

2.1. Повишен капацитет на организациите, участващи в партньорския консорциум, за изпълнение на дейностите по проекта и увеличаване на тяхната ефективност за въздействие в целевите територии.

Разработен, обсъден и утвърден план-сценарий за провеждане и излъчване на мултимедийните онлайн видео презентации от пътуващия атракцион „Фолклорна творилница“

ТРАНСНАЦИОНАЛНА СРЕЩА

План-сценарият е визуализиран във формат на видео трейлър за културните ценности и техните носители в четирите целеви територии:

„Фолклорна творилница“ с. Устина - демонстрация на местни занаяти и фолклорни изкуства в района на Тракийско–Родопската яка
„Фолклорна творилница“ с. Старосел - демонстрация на местни занаяти и фолклорни изкуства в района на Розовата долина
„Фолклорна творилница“ гр. Китен - демонстрация на местни занаяти и фолклорни изкуства в района на Южното Черноморие
„Фолклорна творилница“ с. Буйново - демонстрация на местни занаяти и фолклорни изкуства в района на Високи Западни Родопи.

Концепция

За център на всяка една фолклорна творилница са избрани малки населени места от различни географски територии, които са относително отдалечени от високо урбанизираните градски ареали, характеризиращи се със своето относително слабо икономическо развитие.
В съответствие с приоритетите на Резултат 2. „ПОДОБРЕН ДОСТЪП ДО ИЗКУСТВА И КУЛТУРА“ населението в избраните географски райони се състои от различни етнически групи и малцинства.
Обединяващата черта на избраните географски райони е богатото нематериално културно наследство - фолклорно изкуство, местен бит и занаяти, обичаи и традиции.

Малките населени места от четирите целеви територии – с. Буйново от Високи Западни Родопи; с. Старосел от Розовата долина; гр. Китен от Южното Черноморие и с. Устина от Тракийско-Родопската яка са подбрани в съответствие с приоритетите на РЕЗУЛТАТ 2 „ПОДОБРЕН ДОСТЪП ДО ИЗКУСТВА И КУЛТУРА“ - за включване на представители на различни етнически групи и малцинства.

Избраните територии включват местното българско население; българи-каракачани (гръцки говореща етническа общност); българомохамедани; българи от турски произход и представители на ромите. Този избор създава условия за представяне на местно фолклорно изкуство, бит, занаяти и обичаи с изключително разнообразен характер и в съчетание с културните традиции на потомците на древните викинги за ориентиране дейностите към един междуетнически културен диалог - на основата на културното наследство.

Подбраните целеви територии са относително отдалечени от високо урбанизираните градски центрове, а също така са относително изоставащи в своето икономическо развитие.

Тяхна обединяваща черта е богатото нематериално културно наследство - фолклорно изкуство, местен бит и занаяти, обичаи и традиции.

Характерен със своя мултиетнически характер е районът на Западните Родопи. Там могат да бъдат наблюдавани културни паметници, свидетелстващи за наличието на цивилизации от най-дълбока древност - тракийски артефакти, предмети и накити от времето на Орфей и развитие на орфеистиката по тези земи; бит и фолклор на местното българско население; на родопчани от турски произход, а също така и на българомохамеданите.

Интерес представляват уникалните производства на местните занаятчии. Това са занаяти, свързани предимно с колоритния бит и фолклор на родопското население, а също така и с преработката на природните и екологични биоразнообразни богатства на Родопа планина.

Основното предизвикателство пред развитието на културното предприемачество и повишаване достъпа до култура в тази територия е внедряването и прилагането на модерни техники за надграждане на уникалните местни занаятчийски производства с иновативни технологии в съответствие със съвременния начин и стил на културно потребление.

Преодоляването на съществуващите в момента ограничения в този аспект ще повишат икономическите ползи за местното население и ще разширят аудиторията на уникалните богатства на Родопа планина.

Местното фолклорно изкуство също се намира в процес на търсене на нови формати за взаимодействие с националната и европейската културна аудитория.

Районът на Розовата долина също изобилства с исторически артефакти от времето на древните траки.

В този район акцентът е поставен върху неговата прогресивна роля по време на Възраждането - период, който се характеризира с изключително интензивно развитие на занаятите и производството.

В архитектурно-историческия резерват на град Карлово са представени множество характерни за региона занаяти - гайтанджийство, абаджийство, калайджийство, плетене на дантели, медникарство, тъкачество, каракачански занаяти и др.

В доста от селата на Подбалкана се наблюдава силно ромско присъствие. Представителите на това етническо малцинство ще бъдат включени в проекта с характерните за тях занаяти - калайджийство, дюшекчийство и кошничарство.

Българите-каракачани, упражняващи в миналото силно специфичен поминък - високопланинско овцевъдство, също се отличават със своите оригинални носии, традиции и кулинарно майсторство.

Основните проблеми и ограничения за ефективната социализация на местното движимо културно наследство и увеличаване на неговите икономически, познавателни и естетически ползи за местното население е липсата на комуникационни канали, създаващи условия за културно потребление на местния колоритен фолклор.

Множеството артефакти в района на черноморското крайбрежие на юг от Бургас сочат наличието на множество древни населени места – тракийски селища, някои от които са разкрити при подводни проучвания; черноморски византийски колонии.

Това богатство от движимо културно наследство може да бъде много добра среда за демонстрация и представяне на образците от местните занаятчийски производства, предмети на местния бит и фолклорното изкуство (вкл. Нестинарство), занаятите на ромите от Странджа (кошничарство, калайджийство, дюшекчийство).

Множеството музеи и музейни сбирки в този район могат да бъдат превърнати в своеобразни сцени за културни събития и спектакли, демонстриращи местните занаяти и фолклорно изкуство – пресъздаващи демонстрационни занаятчийски работилници, като паралелно с това осигуряват възможности за дегустации на продукти на местното кулинарно изкуство и местните производства на храни и напитки.

Особен интерес представлява възможността за обогатяване на рибната кулинария в района на черноморското крайбрежие с образци и рецепти на кулинарното изкуство за приготовление на морски дарове от района на норвежките фиорди.

Кулинарното изкуство на потомците на древните викинги притежава изключително иновативна и модерна предприемаческа практика, предлагаща синтез на местните културни паметници и привличаща ценители на характерния за местното население бит и начин на живот.

Районът на Тракийско–Родопската яка

е прочут с уникални висококачествени вина.

В тази относително малка територия могат да бъдат посетени повече от 20 винарски изби. Те са естествен притегателен център за посетители и гости от цялата страна, а също така и от много чужди държави.

Съчетанието на висококачествената винена продукция с местното кулинарно изкуство, местния бит и фолклор и множеството недвижими културно-исторически паметници може да създаде изключително висока синергия за културно потребление.

Синтезът между винения и културния туризъм е утвърдена европейска практика и притежава голям потенциал за подобряване достъпа до висококачествените образци на културното наследство.

Според статистическите данни за 2018 година тези четири района са относително по-слабо населени. Населението живее в малки градчета и села, групирани в относително малки общински територии и административни единици.

Въпреки своята относителна отдалеченост или периферна роля спрямо големите административни и индустриални центрове, те представляват своеобразни центрове по отношение на националното културно наследство.

По данни на областните администрации от Пловдив, Бургас и Смолян в четирите територии функционират над 60 музея, около 12 туристически и посетителски информационни центрове, множество галерии и музейни сбирки. Това са средища за предлагане и потребление на съответните културни продукти и услуги на основата на местното наследство.

Целевите територии са изключително богати на множество нематериални паметници на културата, занаяти, фолклорно и кулинарно изкуство – с древни исторически корени. Голяма част от богатото културно наследство, надградено с иновативни и съвременни технологии, се предлага под формата на продукти и услуги на културния туризъм.

Големият потенциал за развития културен туризъм, също така, е основна обединяваща прилика между четирите географски района.

В целевата група на дейностите по проекта са включени всички заинтересовани страни, участващи в процесите на съхранение, експониране и социализация на движимото културно наследство и развитие на различни форми на културно потребление на исторически ценности.

Това са експерти и специалисти, участващи в управлението на историческите артефакти, образователните и културните институции, предоставящи знания и организиращи културните събития, а също така и предприемачите - доставчици на продукти и услуги на културния туризъм; музейни и читалищни работници; учители и преподаватели, екскурзоводи и туроператори, занаятчии, фолклорни творци и изпълнители; хотелиери и ресторантьори.

Основните цели на местните общности са ефективното използване на богатото културно-историческо минало за повишаване на икономическите, образователните и културните ползи, както за местното население, така и за посетителите и гостите на териториите.

По интересен начин историческите предания и легенди, образците на мореплавателните съдове на древните викинги могат да бъдат естетически преживени в съчетание с кулинарни шедьоври на местното гастрономическо изкуство за приготвяне на морски дарове и импозантни природни образувания.

Стратегия

В съответствие с приоритетите на Резултат 2 „ПОДОБРЕН ДОСТЪП ДО ИЗКУСТВА И КУЛТУРА“, за нови и иновативни формати за представяне на културното наследство, фолклорните творилници ще бъдат излъчени онлайн – в мултимедиен аудио и видео формати чрез уеб и мобилно приложения, в интеграция с електронните инструменти на социалните мрежи.
Съобразно стратегията за привличане на нови публики виртуалните фолклорни творилници ще могат да бъдат визуализирани чрез телефоните и другите мобилни устройства на потенциалните потребители. Използването на мобилните приложения като доминиращ в новото време медиен канал ще привлече вниманието на множество зрители, които до този момент са били индиферентни към културното наследство и фолклорното изкуство.
Ориентацията към телефоните и мобилните устройства като електронни техники за културна анимация е в унисон с целите на Програмата за въвличане на публиката и участието и в културни събитие, културни преживявания и рефлексии. Този подход е в унисон и с модерния стил и начин на живот на съвременните участниците в процеса на културно потребление.

Посетителите, идващи от големите урбанизирани центрове, притежават модерен стил и начин на живот. 80% от тях са с актуални за новото време потребителски навици и стереотипи на културно потребление и биха желали да получават местните културни продукти и услуги със съответстващото високо мултимедийно качество и чрез утвърдените комуникационни формати и канали.

Очевидна е потребността от целенасочени усилия за внедряването и предлагането на нови, иновативни форми и формати за представяне на местното културно наследство по един модерен и съвременен начин.

Независимо от относителната икономическа изостаналост на тези европейски територии, в новото време те са равностойни участници в общия европейски пазар и на основата на местното културно наследство притежават потенциал да предлагат висококачествени и конкурентни на европейския пазар продукти.

За тази цел целевите територии се нуждаят от внедряване и прилагане на съвременни техники за културна анимация, базирани на иновативни европейски практики и опит.

В настоящия момент за европейския пазар са изключително характерни новаторските принципи и иновативни модели за развитие на културните индустрии. В този аспект изключително ценни могат да бъдат иновативните практики, предприемаческите модели и образците за експониране и презентиране на културното наследство в Норвегия.

Трансферирането, адаптирането и внедряването в българските територии на такива практики, характерни за по-периферните райони (като норвежките фиорди), които успяват да привлекат вниманието на множество туристи и гости от вътрешността и силно урбанизираните райони от страната и Европа, е добра възможност за преодоляване на ограниченията в целевите територии от България.

Виртуална и мобилна творилница за стрийминг цифровизация на фолклорни изкуства, занаятчийски, кулинарни и еноложки традиции - мотивация и обосновка на проектната идея

-Виртуална, защото:

В нея ще бъдат реализирани паралелно три основни процеса – цифровизация, презентация и потребление на културните ценности. Във всеки един от трите, паралелно протичащи процеса ще могат да се включват едновременно, както местните майстори-занаятчии, творците и културните оператори, така също и меценати, туристически оператори, предприемачи в областта на културата и туризма, местни жители и потребители, представители на гражданското общество, туристи и гости, посещаващи съответната територия.

За всички тях ще бъдат осигурени възможности за добавяне (краудсорсинг) на цифрово съдържание във всеки един от процесите, протичащи във виртуалната лаборатория. Добавеното съдържание може да има за цел цифровизиране и публикуване, презентиране и популяризиране или пък документиране на преживяванията и възприемането на културните ценности в процеса на тяхното потребление.

Виртуалната творилница дава възможност в нея да се включват участници от различен тип и от различни категории - културни оператори, майстори, творци, експерти и други носители на културни ценности от различни крайбрежни територии.

Приобщаването на нови участници освен тези, които ще бъдат включени чрез проектните дейности, е неограничено.

- Мобилна, защото:

Виртуалната творилница ще бъде изградена на основата на уеб и мобилно приложение, което създава удобства и възможности за всички участващи в нея да работят чрез десктоп, лаптоп или мобилен телефон.

Ролята на основен технически инструмент за цифровизацията ще се изпълнява от смартфоните на участниците във виртуалната лаборатория.

През последните няколко години смартфоните придобиха множество функции и възможности за създаване на висококачествено мултимедийно съдържание. Маркетинговите проучвания показват, че населението в България разполага с повече от 2 млн. качествени камери в притежаваните от тях телефони.

Самото културно потребление на цифровизираните културни ценности също така основно ще протича чрез екраните и висококачествените дисплеи на съвременните телефонни апарати.

Тези констатации създават сериозна мотивация за прилагане на техниките за цифрова културна анимация, паралелно с дейностите, повишаващи достъпа и създаващи възможности за потребление на цифрови културни продукти. Това е в съответствие с новаторските принципи на конективната психология и рецептивната естетика – детерминиращи новия тип социално включване, културно участие и културно потребление.

Виртуалната творилница е във формат на мобилна апликация и осигурява възможности за равнопоставено участие на всички целеви групи – моряци, рибари и местни жители; доставчици на туристически продукти и услуги – предприемачи, туроператори и др.; структури на гражданското общество, организации с идеална цел и други заинтересовани страни - изследователи, студенти, хора, търсещи възможности да задълбочат знанията си в сферата на културното наследство, история и т.н.

Виртуалната творилница притежава качествата мобилност и преносимост, създава възможности за формиране на цифрово културно съдържание и стимулира културно потребление в различни територии и крайбрежни зони.

- Стрийминг цифровизация и социализация, защото:

Понятието „цифровизация” непрекъснато се променя и придобива нови измерения паралелно с ускореното развитие и усъвършенстване на технологичните решения и устройства.

Новите качества на цифровите продукти и услуги е необходимо да бъдат съобразени и да съответстват на модерния стил и начин на живот на съвременните потребители. Дори само бегъл поглед в социалните мрежи и електронните медии показва категорична миграция от т.н. „документални“ филми и ефектните видеоклипове с ниско вербално съдържание към „репортажния“ стил в различните видеоформати.

В термина „стрийминг“ акцентът попада не толкова, че в момента нещо се излъчва „на живо“, а в това, че авторът на лайфклипа е започнал да излъчва „на живо“. Т.е. фокусът е върху автора или интерпретатора на легендите, хипотезите, историческите разкази или демонстриращия съответните местни традиции.

Този тип цифровизация създава редица предимства при визуализацията на културните ценности и увеличава възможностите за привличане вниманието на културните аудитории.

Стриймингът е активно търсен от съвременните потребители и започва да се превръща в основен формат за изява и потребление. Съвременните интернет платформи и електронни социални мрежи разполагат с множество удобни функции за относително лесно и бързо създаване на лайфклипове, като паралелно с това съществуват множество удобни и ефективни канали за тяхното разпространение.

Стриймингът като формат за цифровизация на културните ценности може много лесно да бъде интегриран във виртуалната лаборатория. Такъв един подход ще осигури възможности за бързо и качествено провеждане на обучения в технологиите и принципите на работа в новосъздадената виртуална лаборатория - за всички целеви групи, реални и потенциални участници в нея.

Местно културно наследство - фолклорни изкуства, занаятчийски, кулинарни и еноложки традиции

Във фолклорните творилници местното културно наследство ще бъде демонстрирано чрез видео запис на негови конкретни проявления от носителите на съответната културно-историческа ценност.
Познание и памет за местното културно наследство – това ще бъдат образователни ресурси, предназначени за тези които желаят да повишават своите знания за културно-историческото минало и културните ценности. По този начин те ще могат да обогатят своя културен кръгозор и да участват в процеса на препредаване на културното наследство - от поколение на поколение.

За създаването на образователните ресурси ще работим съвместно с музеи, читалища, екскурзоводи и информационни центрове.

Фолклорни изкуства – ще бъдат демонстрирани основно чрез няколко видео записа за обучение в български народни танци, характерни за всяка една от целевите територии.

Ще се осъществят демонстрации на местни танцови училищни и читалищни групи.

Местни занаяти – майстори занаятчии ще демонстрират онлайн своя майсторлък и по този начин ще могат да предават на потребителите от България и Европа дистанционни обучения в различни занаяти, свързани с местния бит и култура.

Съвместно с музеи и фолклорни сбирки на занаяти, местен фолклор и бит и традиции:

Местни храни и напитки, кулинария и енология – онлайн демонстрации на кулинарното изкуство и производството на вина и други напитки. Дегустации и енология. Ще работим с местни шеф-готвачи и жители - ярки представители и носители на кулинарното изкуство; камари и сдружения на винопроизводители и отделни винарни.
Обичаи, фестивали, празненства и местни ритуали.

Уникалните традиционни занаяти, свързани с рибарството, производството на лодки и такъми, местните ръчни производства на предмети за бита, кулинарията по отколешни рецепти, производството на екологично чисти храни и напитки , като културни ценности, влизат в групата на най-застрашените от изчезване нематериални паметници на културата. Те не притежават трайно физическо битие, което затруднява тяхното опазване, съхранение и социализация - като артефакти. От друга страна, обаче, непрекъснато увеличаващите се възможности за тяхното надграждане с нови технологии, както в процеса на тяхното производство, така също и в процеса на тяхното разпространение и потребление, създава засилен интерес към тяхното културно потребление. Този интерес напоследък още повече нараства на фона на отлива от силно индустриализираните производства, отдалечаващи хората от природата, екологията, традицията и техните исторически корени.

Създаването на ново цифрово битие в новия информационен век може да бъде сериозен принос в опазването, съхранение и социализацията на тези културни ценности.

Всички начинания и инициативи, свързани с тяхната дигитализация и включването на всички носители на културните ценности, източниците на информация и научен потенциал в една обща дигитална творилница, ще повиши капацитета на заинтересованите страни за прилагането на един нов и модерен начин за съхранение и надграждане на занаятчийските производства. Съвременните културни процеси неминуемо носят белезите на интензивното развитие в комуникационните технологии и комуникационните мрежи. В новото време представителите на всяка категория от участници във виртуалната творилница ще имат възможност, чрез своите персонални смарт устройства, да получават информация, да разглеждат, да коментират, а паралелно с това и да публикуват снимки аудио записи, текстове, свързани със създаването и потреблението на фолклорни, занаятчийски, кулинарни и еноложки традиции или пък с конкретни личностни преживявания в процеса на тяхното културно потребление.

2.2. Подготовка, разработка, обсъждане и утвърждаване на технологичен проект, във видео формат - „Медийна изкуствотека“ за местното културно наследство.

В технологичния проект на “Медийната изкуствотека“ подробно е изяснено нейното предназначение.

Тя е насочена към подобряване достъпна до широк кръг от потребители - културни организации и институции, художествени и творчески, професионални и самодейни състави и колективи, предприемачи в сферата на културното наследство, музейни и читалищни работници и творци от различни жанрове на художествените изкуства; публика и други потребители.

Съдържанието на “Медийната изкуствотека“ ще притежава лесен и бърз интерфейс за достъп до нейното съдържание. То ще бъде организирано в профили на обекти на движимото и дигиталното културно наследство на България и Норвегия.

Всеки един от профилите ще притежава структура и архитектура, съдържаща следните формати: текстова информация, аудио и видео файлове; библиографска справка; обозначение на геолокацията на обекта върху „гугъл-карта“ и контактна информация.

Публикуваната информация и потребителският интерфейс ще са разработени на български и английски език. Техническото задание ще е разработено във видео формат – видео разказ за предназначението, структурата и интерфейса на „Медийната изкуствотека“.

В резултат от извършените дейности е подготвена презентация на технологичен проект „Медийна изкуствотека“ във видеоформат.

Видео презентацията е публикувана в YouTube:

МЕДИЙНА ИЗКУСТВОТЕКА - ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Тя е излъчена по време на провеждането на транснационалната среща (онлайн) като „входящо видео“ и е публикувана в уеб сайта на проекта.

2.3. Създаване, обсъждане и утвърждаване на технологичен проект във видео формат - платформата за привличане на нови публики, подобряване на достъпа и организацията на културни събития „Дигитален етно-импресарио“ (в интеграция със социалните мрежи).

Във видео презентацията на технологичния проект за създаването на уеб апликация „Дигитален етно-импресарио“ са разгледани всички нейни елементи и функции.

Технологичният проект представя подробна блок-схема на основните модули, позволяващи разпространение на информация за съответното събитие; заявка за участие или проявяване на интерес; рекламен блок, представящ качествата на събитията; форма за регистрация; заявка за билети по дни и часове; зрителски места и начини за плащане и др.

Апликацията ще бъде разработена така, че да може да обслужва всички заинтересовани културни организации, институции, творци, състави и групи от артисти – организатори на културни събития. Всяка организация–потребител ще може да създава свой профил и да публикува специфична информация относно провежданото мероприятие.

Краудсорсинг системата ще включва и модул за краудфинансинг – предназначен за развитие на техники за културна анимация и за организиране на събития, повишаващи социализацията и достъпността.

Тази система ще включва възможности за провеждане на кампании за набиране на средства, донорство, меценатство и други.

В резултат от извършените дейности е подготвена презентация на технологичен проект „Дигиталеи етно-импресарио“ във видео формат. Видео презентацията е публикувана в YouTube:

ДИГИТАЛЕН ИМПРЕСАРИО

2.4. Провеждане на обсъждане и утвърждаване на четири трейлъра и видео презентации на сценариите за визуализация и дефиниране на съответния онлайн формат за излъчване на всяко едно от четирите събития.

За тази цел бяха проведени подготвителни дейности за организиране и заснемане на онлайн мултимедийното съдържание на пътуващия атракцион „Фолклорна творилница“ в четирите целеви територии:

Осъществени срещи с участниците в местните културни процеси (занаяти и фолклорно творчество) в четирите целеви територии - местни майстори занаятчии; представителите на местното фолклорно творчество и културните организации и институции в целевите територии. Проведени предварителни разговори, свързани с възможностите за заснемане на онлайн мултимедийното съдържание на четирите „Фолклорни етно-творилници“.
Формиране на репрезентативна извадка за майсторите занаятчии, представителите на местното фолклорно творчество и културните организации и институции в целевите територии- „Тракийско-Родопската яка; Розовата долина; Южното Черноморие.

Събитията са представени като част от виртуалното демонстрационно турне (пътуващия атракцион - „Фолклорна етно-творилница“), демонстриращо синтез от недвижимото и дигиталното културно наследство на Норвегия и България.

Сценарият за визуализация и дефиниране на съответния онлайн формат за излъчване на всяко едно от четирите събития представя кратко описание на културното събитие, неговата продължителност, основните елементи и акценти, описание на ролите на различните участници в него, аранжировката на мизансцена, програмата за излъчване на музикалното и видео съдържание и описание на демонстрационните центрове, представящи местното културното наследство.

В скайп дискусиите, обсъжданията и утвърждаване на подготвените документи за планиране и проектиране на проектните дейности са включени екипът за управление на проекта и представители от всяка една от партньорските организации.

2.5. PPT презентации на Организационния и Комуникационния планове.

РРТ презентациите визуализират основните елементи на организационния и комуникационния планове.

В Организационния план са отбелязани началните и крайните дати за изпълнение дейностите по проекта. Подробно са описани отговорностите на всеки един от членовете на партньорския консорциум. Планът обхваща всичките 24 месеца от времетраенето на проекта.

Линк към публикацията на сайта на проекта, откъдето може да бъде изтеглен като PPT файл:

Документ:

В тази презентация са включени планираните дейности за „Публичност и визуализация“.

Публикувани са целите на Комуникационния план, целевите групи и основните средства за постигане на планираните резултати.